Лицата пред бъдещите ученици, ръцете - пазители на занаята, хората - вдъхновители. Една рубрика, която ви запознава с бъдещите учители в занаятчийското училище, част от Шарена Фабрика.
*Please find the English text below.
Вие сте учител по история и география и имате дълбоки познания за текстила, традиционите бродерии и народните носии. Кои са интересните исторически факти за мястото на традиционния костюм в нашата история?
Тъканите, а в последствие и везбата са били важна част от бита и облеклото на нашите предци. Във всеки регион те са различни и всъщност това е била своеобразна визитка на хората. По шарките ще ги познаете!
Що се отнася до връзката с историята, много често археолози и историци правят своите заключения за развитието на обществото в даден район и по тъканите, носиите и накитите. В Балкана, от където съм, хората не са били много заможни и тук носиите са по-обрани. Разбира се имант своите красиви елементи.
Какви са техните специфики?
Носиите в моето село са няколко. Най-старата е серетник - от началото на XIX век. Била е украсена само с един ред гайтани. Средата на XIX век хората се замогват и създават по-пищен вариант сукненик. Той е и с много интересно забраждане - еднорого. Такова не се среща в околните села. Сукненикът е включен и в албума на Велева и Лепавцова "Български народни носии", том 3, стр.47. В началото на XX век хората вече се обличат със сукман през зимата и с вълненик или пищимал през лятото /това е вид двупрестилчена носия/.
Ризите са с красиви шевици в характерните зветове - червено, жълто, зелено и синьо.
Какви са посланията и символите, за които разказва българската шевица?
Българските носии и особено шевиците са събрали красотата и пъстротата на природата ни. Те са необятен приказен свят. В шевиците може да разпознаете стилизирзни фигури на Богинята - майка, цветя, птици, геометрични фигури. Те са пошивани по краищата на ризите, за да предпазват от болести и уроки.
Занаятчийски истории: Румен Георгиев
Кога и как се създаде този интерес във Вас към текстила и бродерията?
Интересът ми към носиите се зароди още в детството ми. В нашето село има едно ежегодно събитие, което събира млади и стари - Битовата вечер. Тя се провежда още от 1942г., вече 82 години почти без прекъсване. Тогавашният кмет Годзенко разпоредил един ден през пролетта всички да ходят облечени в народни носии. Естествено днес се събираме една съботна вечер през януари, облечени в носии, характерни за нашето село и се веселим. Тази Битова вечер е едно събитие, което очаквам с голямо нетърпение. Много от младите, които живеят в различни градове на страната ни, а и в чужбина си идват специално за този празник.
Искам да спомена и баба Радка /Лекица/, както я наричахме със сестра ми. Тя беше много умятна - пошиваше / в нашето село така казваме на везането/, плетеше красиви дантели на една кука, имаше златни ръце. От нея получих първите уроци във везбата. Желанието ми да имам красива носия ме накара да започна да се интересувам как се създава и неусетно стана основното ми занимание през последните години. И да – успях да си направя сукненик.
Вие имате майсторско свидетелство по везба - колко време е нужно на човек, за да придобие умения на майстор?
С желание, търпение, сръчни пръсти всичко се постига. Що се отнася до майсторското свидетелство, то се издава от Националната занаятчийска камара. Всеки, който смята, че е овладял определен занаят, се явява на изпит пред комисия и показва какво може.
Били сте преподавател дълги години. Какво е било важно за Вас да остане в съзнанието на учениците за нашата история?
За съжаление учителка по история бях само една учебна година в началото на кариерата ми, но историята си остана моя страст.
Страната ни е невероятно красива, има дълга и интересна история и би трябвало по-активно да я показваме на света. Често се използва израза “малка България”, ЗАЩО? Та от 49 държави в Европа страната ни заема 16 място – малка ли е? Нали от създаването ни та до днес все едно и също име носи и е една от най-старите на континента. Трябва да се гордеем, че сме наследници на силен и горд народ.
С каква емоция посрещнахте поканата да станете учител в бъдещето Международно училище за кулинарни изкуства и традиционни занаяти “Шарена Фабрика”?
С голямо вълнение приех поканата да взема участие в създаването на Училището за занаяти. Радвам се, че ще мога да разкажа за красотата на желязвенските носии, че ще има на кого да предам това, което научих. С нетърпение очаквам първата среща с младите хора, които ще изпълнят коридорите на нашето Занаятчийско училище
Отново ще предавате знания, но вече свързани със занаят. Как си представяте часовете по везба?
В началото, разбира се, ще поговорим за мястото на везбата преди и за различните символи. Ще отделя време и на използването на различни везбени елементи в съвременните дрехи. Смятам обаче, че трябва основната част от времето да е посветено за създаване на практически умения. Важно е децата да усвоят различните бодове и къде се използват. Освен това особеностите на шевиците от различните части на страната ни.
Какви ще са посланията и символите, за които Вие ще разказвате на учениците?
Представям си часовете като свободни разговори за хората, живели преди нас, за вярата им, съхранила ги през трудните времена, за традициите и обичаите и защо точно така са украсявали дрехите си. Пожелавам си ученици любопитни, питащи и искащи да усвоят още нещо!
Comments